Развитие

Първо сериозно разделяне получих с моите родители. Когато бях на 20 реших, че вече съм доста зряла, за да живея сама. Имах връзка със съпруга ми (тогава той още беше гадже)  и казах на майка и баща, че отивам да живея с него за 5000 км....
От тази секунда аз виждах новото лице на моите родители.
Първото бяха скандали. Няма да ти пуснам! За какво ние сме толкова много неща ти дали, за да ни изоставиш!? Няма да стане...
След това угрози: няма да ти дадем паспорт.
След това манипулации: няма да мога да живея без теб... боли ми сърдце... ще направя нещо със себе си... ти си част от мен, как така ще ходиш някъде... и т. н.
След това сълзи...това е най-трудното. Когато вие двама разбирате, че вече нищо не можеш да промениш...и изпитваш болка, но знаеш че така трябва да се случи. И че няма връщане. И аз и те са реваха...болка...и едновремено, когато сълзи изсъхват поемаш дъх и вървиш напред!
Развитие е болезено. И не лесно да станеш пеперуда....
Обаче!
Важно да вървиш дори тогава, когато ти е боли, и дори да знаеш, че причиняваш болка на близките хора,
важно да вървиш, когато е страшно, и мислеш, че няма да се справиш,
важно да вървиш, когато не знаеш какво ще се случи с теб,
Върви, когато разбираш, че го правиш за своето развитие и развитие е като цяло може да бъде болезнено....
И вярвай, че това е най-доброто за теб и за твоите близки.
Вярвай, че промени, ще ти направят по-щастлив.
Вярвай, че това е единствения правилния избор за теб.
Вярвай, че най-тъмния час преди изгрева!
Вярвай във Вселената и в самия себе си. Всичко върви както трябва...важно, че ти си на ПЪТ!