За цели

Имам един хубав навик. Всеки месец сядам и пиша цели на месец. След време ги проверявам и с зелен цвет отбелязвам какво съм направила. С червен какво не съм и анализирам защо не съм го свършила и след това слагам си нови цели.
Вечерям една вечер с любимата си приятелка и тя ми пита: как мога да се науча да подреждам неща? Живея си в някакъв хаос! Постоянно съм преизморена и нищо не успявам да свърша.
Аз и с радост споделям своите неща и тя ми казва нещо, на което аз (човек който винаги може да каже каквото и да е) не намерих нито една дума какво да и отговоря.
 Аз и казах: напиши си цели! И тя много серьозно погледна на мен, после на компютера и казва: толкова скучно след това да ги чете за какво да ги пиша?....
Обичам жените за тяхната алогичност!!!!!

Фокусът

Една от проблеми, които спират понякога моето развитие или дават някаква бъркатия в отношения с близките ми хора - това е разпиляване. Забелязвам, че понякога се опитвам да правя 10 неща едновременно. Искам да бъда добра за всички: за себе си, колеги, близките, приятели...и често забравям ЗА КАКВО правя всички тези действия и усилия.
Преди няколко дни седнах и се сетих за една важната и ключова дума: ФОКУС! Чак сега осознавам, колко е важно да се фокусираш на нещо определено и точно в тази област да се развиваш. Да осъзнаеш своите силни страни и да наблягаш на тях. Да осъзнаеш граници на своите възможности и да се мъчиш в тази област.
Помня се, когато бях студентка на 20 години и трябва да пиша дипломната работа професорка ми каза: "Наталия, избери си една точна тема и работи само по нея".
И аз тогава и отговорих: "но защо сама една, това е толкова лесно! Аз съм умна и мога да взема няколко теми и да напиша за тях".
 И тя ми отговори: "Трябва да се научиш на дълбочина. Това е професионализмът."
Много съм Благодарна на Господ за Мъдрите Учители в живота ми. Продължавам да се уча да бъда фокусирана, дълбока и да търся професионализм в неща които правя.
Понякога забравям за техните съвети, но живота ми подсеща.
Фокусът дава намерение. Точно намерение дава енергия. Енергия води до действия. Действия дават резултати и опит. А резултати водят до удовлетворение...удовлетворение пътя към щастие....сама съм го измислила)))
Понякога казвам си умни неща, Браво Наталия :))

Щастието на жена

Мислите на жена - подобни са на крила на птица колибрите. Те са сменят със същата скорост. И най-интересно, че ние защитяваме нашите мисли и в настоящий момент вярваме, че те са най-правилните.

Трудноста на жена се заключва в едно нещо, което за винаги ще се остане Бермудский триуголник за мъжете. Това е какво може да я накара да се чувства щастлива?! Често мъжете казват: Милая, толкова те обичам, само кажи ми какво мога да направя за теб?! И наистина иска да се погрижи. Обаче след време жена разбира, че това не я прави много щастлива. Или друг проблем, че тя не знае КАК ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВА?!

Преди всичко беше доста по-лесно. Докато се биеш за своето оцеляване - нямаш време да мислиш за тези "глупости". Още моята майка мислила  е как да ни нахрани и да се грижа за нас и как да ни даде образование и нямаше никакво време да мисля за философия на щастие.

Проблемата на днешните жени, разбира се и мен включително, че ние сме доста разглезени и имаме всичко. И колкото повече правят за нас мъжете - толкова по-трудно става.

Когато не решавам екзистенциални проблеми - започва философия. Къде е изход? Може би ако се бориш за оцеляване това ти кара да се движеш и нямаш време да мислиш за ненужните неща?

Или трябва сама да си създаваш драми и проблемите, за да живота да стане "по-интересен"?

Толкова ми е жал, когато виждам колкова усилия мъжете полагат за нас и дори това няма да е гарант за щастие. И жените също страдат в този момент.

Вярвам, че любовта лекува всичко. Но за да я имаш, важно да помолиш Вселената за нея. Да кажеш на самата себе си и на Бог в себе си: Господи, искам да обичам и приемам риск за любовта в живота ми!

Господ прави само това, което сме го помолили!

Хубав ден на всички!