Една от проблеми, които спират понякога моето развитие или дават някаква бъркатия в отношения с близките ми хора - това е разпиляване. Забелязвам, че понякога се опитвам да правя 10 неща едновременно. Искам да бъда добра за всички: за себе си, колеги, близките, приятели...и често забравям ЗА КАКВО правя всички тези действия и усилия.
Преди няколко дни седнах и се сетих за една важната и ключова дума: ФОКУС! Чак сега осознавам, колко е важно да се фокусираш на нещо определено и точно в тази област да се развиваш. Да осъзнаеш своите силни страни и да наблягаш на тях. Да осъзнаеш граници на своите възможности и да се мъчиш в тази област.
Помня се, когато бях студентка на 20 години и трябва да пиша дипломната работа професорка ми каза: "Наталия, избери си една точна тема и работи само по нея".
И аз тогава и отговорих: "но защо сама една, това е толкова лесно! Аз съм умна и мога да взема няколко теми и да напиша за тях".
И тя ми отговори: "Трябва да се научиш на дълбочина. Това е професионализмът."
Много съм Благодарна на Господ за Мъдрите Учители в живота ми. Продължавам да се уча да бъда фокусирана, дълбока и да търся професионализм в неща които правя.
Понякога забравям за техните съвети, но живота ми подсеща.
Фокусът дава намерение. Точно намерение дава енергия. Енергия води до действия. Действия дават резултати и опит. А резултати водят до удовлетворение...удовлетворение пътя към щастие....сама съм го измислила)))
Понякога казвам си умни неща, Браво Наталия :))
Браво, Наталия! :))))))
ОтговорИзтриванеСигурно не четеш коминтарите под публикациите си, но аз ще споделя мнението си!
Четейки, това което пишеш - мислейки, откривам себе си в твоите текстове. Голяма част от нещата, които споделяш, са вълнували и моето съзнание, а други твои разсъждения ме карат да кимам утвърдително. Много ми е забавно да те чета.
Винаги съм си мислила че съм странна, защото хората не ме разбират и ме изолират. Опитах са да се нагодя по тях, но това не бях аз и се чуствах некомфортно, за това спрях да го правя и започнах да чета. И намерих своите приятели - книгите. Но те не можеха да играят с мен или да ме придружат на разходка, или да спорят с мен, или да ме гушнат. Обичам ги, уча се от тях, но не ми стигат. Започнах да търся себе си в други текстове - психологически, публицистични, сега и в твоя блог и все се питам "Аз ли съм лош човек или просто попадам на кофти хора и кофти събития!? Защо при мен нещата с общуването с хора не се получава? Къде греша? А греша ли изобщо?"
Преди време написах една статия в един сайт за различността, в смисъл нерабирането и се получи интересна полемика. Там доста читатели споделиха, че и те са се чуствали така или сега се чустват така, и ми казаха, че просто не съм открила средата си. А дали е така или просто аз съм кофти!?
Това е моят проблем - много съм самокритична или както казват психолозите - високи критерии с ниска самооценка.
Много си ми интересна и си пожелавам скоро и аз да срещна човек като теб и да си станем приятелки - хем ще си помагаме, хем ще се забавляваме.
Поздрави!