Споделяне

Готино е в блога, че можеш да споделяш!

От втория клас водих дневник, където съм се записвала всичко, което ми идва на ум. Разбира се, като повече девойки писах за момчета и отношения. Мъжете за разлика от жени пишат факти! Не ги интересуват толкова отношения.

И понякога когато приглеждам записките си...от една страна тези записки са много наивни и детски...от другата страна понякога забелязвам, че не са толкова много различни от сегашната ми аз! И казвам: Боже, защо не пораствам?! Трябва да съм ДРУГАТА....но след това благодаря, че успявам да запазя СЕБЕ СИ!

Понякога гледам на хора и за маската на сериозни възрастни хора виждам едно момче-хулиган, или малко момичето, което се чувства неуверено...и питам себе си: хора изобщо могат ли да порастват? Или само слагат роли и етикети, които им се налага общество???

И виждам и чувствам как всички тези хора независимо че тя е важна шефка на банката или мъжът който управлява големи компании и кара големия джип...те същото искат същите неща, които искат деца...любов, приемане, прошката, комплименти, грижа, признание на тяхната важност и значимост и да майка и татка винаги да бъдат до нас в трудните минути и да се гордеят с нас...
Обаче колко рядко го казваме това на родителите си, че имаме нужда от тяхната помощ и подкрепа. колко рядко го казваме на близките си и на съпрузи, не са нуждаем от тях....и колко те би искали да го чуят...
Една от причини, че ако аз се нуждая от някой - той може да ми манипулира и да ми нарани...и ние  избираме да играем на силен за да не ги боли...и болка се остава вътре...много по-дълбоко...изъяжда ни отвътре...и тя не изчезва сама от себе си....всичко се лекува с доверие и любов...и доверие се започва от доверие към себе си.

Обичам деца за тяхното вродено чувство за истината....
Обичам възрастните, че те понякога забравят, че са възрастни и позволяват да си бъдат деца
Обичам родителите си, които вече отдавно ми приличат на деца...и вече аз искам да се грижа за тях....
Господ ни дава възможност да се пробваме във всички роли... да проверим всички атракциони...и важното да преминеме через всичко това с ПОЧЕТ към себе си и към Хората до теб.

Прегръщам ви, Скъпи Приятели!