Споделяне

Готино е в блога, че можеш да споделяш!

От втория клас водих дневник, където съм се записвала всичко, което ми идва на ум. Разбира се, като повече девойки писах за момчета и отношения. Мъжете за разлика от жени пишат факти! Не ги интересуват толкова отношения.

И понякога когато приглеждам записките си...от една страна тези записки са много наивни и детски...от другата страна понякога забелязвам, че не са толкова много различни от сегашната ми аз! И казвам: Боже, защо не пораствам?! Трябва да съм ДРУГАТА....но след това благодаря, че успявам да запазя СЕБЕ СИ!

Понякога гледам на хора и за маската на сериозни възрастни хора виждам едно момче-хулиган, или малко момичето, което се чувства неуверено...и питам себе си: хора изобщо могат ли да порастват? Или само слагат роли и етикети, които им се налага общество???

И виждам и чувствам как всички тези хора независимо че тя е важна шефка на банката или мъжът който управлява големи компании и кара големия джип...те същото искат същите неща, които искат деца...любов, приемане, прошката, комплименти, грижа, признание на тяхната важност и значимост и да майка и татка винаги да бъдат до нас в трудните минути и да се гордеят с нас...
Обаче колко рядко го казваме това на родителите си, че имаме нужда от тяхната помощ и подкрепа. колко рядко го казваме на близките си и на съпрузи, не са нуждаем от тях....и колко те би искали да го чуят...
Една от причини, че ако аз се нуждая от някой - той може да ми манипулира и да ми нарани...и ние  избираме да играем на силен за да не ги боли...и болка се остава вътре...много по-дълбоко...изъяжда ни отвътре...и тя не изчезва сама от себе си....всичко се лекува с доверие и любов...и доверие се започва от доверие към себе си.

Обичам деца за тяхното вродено чувство за истината....
Обичам възрастните, че те понякога забравят, че са възрастни и позволяват да си бъдат деца
Обичам родителите си, които вече отдавно ми приличат на деца...и вече аз искам да се грижа за тях....
Господ ни дава възможност да се пробваме във всички роли... да проверим всички атракциони...и важното да преминеме через всичко това с ПОЧЕТ към себе си и към Хората до теб.

Прегръщам ви, Скъпи Приятели!

Творчество

Не знам защо Господ така е измислил, че когато при човека всичко е прекрасно и той се наслаждава от живота...няма как да се появяват творческите настроения... Повечето велики поети, музиканти и художници са посветили великите си произведение на човек, който е докоснал тяхната душа и след това задължително трябва да има драма!...и след нараняване при тях се отваря творческата сила ....и на свят се появява Евгений Онегин, Преступление и наказание. Между друго, когато влезнах в къща на Ф.М.Достоевски и видях тази малка стаичка (2 м на 2 м) и прозорец, който гледа на една голяма сера стена..разбрах, защо той писа толкова тъжки неща!

Интересно, колко силно трябва да се нараня, за да напиша книга?!
Обаче искам книга да е красива и Радостна!

Може би това е моето ограничаващо убеждение и не съм права. И ще пробвам да пиша, докато съм щастлива!

Каква е полза да бъда жертва?

Понякога хора мислят, че ако си психолог, ти можеш да се излекуваш самия себе си))).
Аз понякога си мисля - ако си психолог, ти прекрасно можеш да объркаш самия себе си и да намериш хиляди проблеми и за разлика от нормални хора, дори знаеш от какво ти идват тези проблеми. Повечето са психолози - извратени мазохисти и за разлика от нормални хора по някакъв много специален начин се съпват живота)). Но дори и това може да бъде забавно и да води до израстването!

Замислих се,  колко е приятно понякога да поиграеш в роля на жертва!

Забелязвам, че не само аз го правя, но и много хора. И дори се замислех, каква ползи взимам от това...се оказа, че не са толкова малки!

1. Винаги можеш да кажеш, че не ми се работя и правя каквото и да е затова, че на момента СТРАДАМ
2. Винаги получаваш подкрепа и разбиране от хора просто за това, че изглеждаш толкова уязвима
3. На край можеш да ревеш колкото иска и чувстваш, че имаш оправдание за това и си права (ако още някой не е разбрал страдам аз)!
4. Мислиш, че това никога няма да се приключи и всички психотерапии и тренинги при теб не проработили, за това че ти си много СПЕЦИАЛНА
5. Можеш да ядеш шоколад и гледаш тъпи филми без да се чувстваш виновна - и да си казваш МИЛИЧКА, колко ти е трудно))
6. Можеш искаш помощ и правиш нещастни физиономии, и да се оплакваш,  че хора не те обичат достаточно
7. Можеш да намериш новата тема за статия или блог))))
8. Веднага имаш нова обща тема с повечето приятелки, които те разбират и най-интересно, че и ти ги разбираш! Всички сме страдаме!
9. Започваш да търсиш решения и да говориш самия със себе си и пак израстваш от цялата работа, така че не е толкова зле
10.  Само когато страдаш, можеш да се разбереш на край кога ти щастлив! Всичко се познава в сравнение!.
Благодаря ви за внимание!